Едва ли съществува тинейджър по света, който да не използвал поне веднъж фразите:
„ Остави ме на мира“ или „ти нищо не разбираш“ , или „ стига си/сте ме тормозили“ и още безброй много такива, целящи да съхранят поне малко от личното ни пространство в напрегнати моменти.
Без значение дали майка ти се опитва да те убеди, че черното е най- ужасния цвят, който можеш да носиш на твоята възраст или че не трябва да ходиш на рождения ден на приятелката си в онази много яка вила, за която всички говорят. Или пък баща ти се опитва да те разубеди за специалността ти в университета, за избора ти на гадже или приятели.
И в тези моменти, които впрочем никак не са малко, започваш да се чудиш кога ще получиш лично пространство и свобода….
Не, не тези, които имаш на думи, а реални такива.
И когато в един слънчев ден, в теб се надигне желанието да си облечеш новата черна рокля, никой освен теб, да няма пръст в решението ти. Когато решиш, че искаш да си интериорен дизайнер, а не архитект, те да уважат това.
Защото само вземайки самостоятелни решения, можеш да понесеш отговорност за тях.
И не, не твърдя, че няма да сгрешиш…Напротив, може би в 90% от случаите взетото решение няма да бъде нито най- правилното, нито най- разумното, нито най- компетентното, но ще си е твое. Лично твое.
И ще си го взел на база на твоите знания и светоглед, на своите желания и потребности и естествено, когато нещо не ти се получи, ще виниш себе си.
Не майка, татко, вуйна ти или лелинчо ти. Те могат да помагат със съвети, наставления, когато такива са поискани, но ние вземаме финалното решение.
Естествено, когато на 13 искаш да пушиш, да се напиваш и да се прибираш в 4 посред нощ, да харчиш по 200 лева в мола за 3 дрешки и да не сядаш над учебниците по цяла година, ясно е, че някой трябва да бъде разумен.
Някой трябва да проведе онези неприятни разговори, които да влеят разум в главицата ни.
И в случая щом ти мислиш и искаш такива неща, то очевидно не си готов.
Научно доказано е че, на тази възраст импулсивните и необмислени решения са много чести- просто тази част от мозъка за рационалните решения още не е добре развита.
И макар да се чувстваш прецакан, то след някоя друга година наистина осъзнаваш, че са те избавили от някои глупости, за които щеше да съжаляваш.
Вероятно ще го осъзнаеш чак след 3-4 години, когато инстинктът за самосъхранение и логичната мисъл вече са се настанили на твоя „таван“.
За моите почти 18 години, съм направила доста грешки- някои от тях съм осъзнала веднага, за други ми е било нужно повече време, някои тепърва ще осъзная.
Чак през последната година, обаче, разбрах нещо есенциално за самостоятелността, а именно, че грешките са наше право, което дори и загрижените за нас хора, не бива да ни отнемат.
Без значение колко ни обичат и държат на нас.
Вярвам, че ако човек не допуска грешки, не ги анализира и не си вади лични поуки, то няма как да върви напред и определено няма как от него да се оформи една независима личност. Самостоятелността в никакъв случай не значи неуважение и не трябва да се бърка с такова.
Тя е чисто и просто заявяване на граници и отделяне от родителското тяло( т. е. индивидуализиране). Нещо, което на нашите ширини, а и не само, се случва прекалено късно.
Родителите не нарушават порочния цикъл и вземат модела за родителство от своите родители, после го предават на своите деца, а те на своите…И в крайна сметка, се произвеждат хора, на които им е трудно да се справят сами в живота и да бъдат отговорни, защото никой не им е дал тази възможност.
Съответно и те не са си я поискали заради различни причини- дали от навик, дали от страх, вина или неосъзнатост…
Няма как да отречем и финансовата зависимост до 18- годишна възраст, тъй като тя един от факторите, с които родителите успешно контролират децата си.
„Ако не изкарваш високи оценки, ще ти спра джобните.“
„ Ще видиш нов телефон / компютър, нещо друго/, , през крив макарон/ на куково лято/ !
Но както обича да казва сестра ми:
“ трябва да разбереш къде започваш ти и къде започва другия човек “
иначе никога няма да се почувстваш наистина емоционално свободен.
Защото не е достатъчно да се отделиш физически /да се изнесеш от къщи/ и финансово / да си намериш източник на доходи/ , трябва да го направиш и на психологическо ниво.
Да разбереш, че ти си самостоен индивид, който е напълно способен да взема решения и да направлява живота си.
Да откриеш в какво наистина вярваш- не какво са ти казвали или си чувал, какво обичаш да правиш- не какво са те карали, какви са твоите амбиции и мечти за бъдещето- не какво ти е било наложено.
За да достигнеш до тези изводи, обаче е нужна солидна интроспекция/ самонаблюдение/ и подлагане на съмнение на всичко около теб.
И от тук започва пътешествието..Голямото търсене, което реално няма нито начална, нито крайна точка.
Няма и определена възраст- можеш да си на 16, а понякога може и да си на 40 или 60.
Всеки има свой вътрешен часовник, който му диктува кога е време да започне с търсенето.
Важното е да започнеш, защото тук важи принципа, че по- късно със сигурност е по- добре от никога.
Triple R споделя.. 